Мястото на жените в киното и кинообразованието





В историята на българския национален фестивал за игрално кино, датираща от 1961 година, само четири жени печелят „Златна Роза“. Само една жена е спечелила голямата награда на фестивала в Кан, a от 272 режисьори, които са печелили престижна награда на фестивала Palme d'Or, Grand Prix, Награда на журито) само 12 са жени. Само една жена е печелила награда “Оскар” за най-добър режисьор. Голяма част от филмите свеждат женските роли до “приятелката”, “съпругата” или “любовницата”. Това води и до факта, че изграденият образ на жената в медиите и киното често е изпълнен с клишета и нереалистични представи. Голяма част от кинодейците в Европа са мъже (по изследване на BBC, сред международните филмови фестивали едва 12% от представените режисьорите са жени), съответно има нужда от окуражаване на младите момичета да се включат активно в киноизкуството и да насочат общественото внимание към истории от и за жени.


Обществото има крещяща нужда да предостави алтернативни ролеви модели, които за много млади момичета в малките населени места са ограничени до крайно стереотипните женски образи в масово гледаните турски или индийски сериали и поп-фолк клипове. Българските филми и сериали също не остават по-назад, като женските персонажи обикновено са сведени до това ролята им да е изцяло обвързана с тази на майка и влюбена / разочарована от любовта жена. В това няма нищо лошо, ако персонажите притежават и други качества освен способността си да се влюбват. Реклами, сериали (било то български или турски), музикални клипове налагат един и същ модел - жената трябва да се харесва на мъжа и да бъде гледана със завист от други жени. Не само на група педагози, които изследват наличието на такива модели на малкия и голям екран върху децата, това трябва да ни се струва нередно. Киното има силата да предизвиква дебати по тези теми, по преки и косвени начини.


Ето няколко такива примера:

В Полша в символ на протеста срещу отмяната на право на аборт се превърна червеното наметало и бялото боне на “прислужниците” от дистопичния роман на Маргарет Атууд. Този символ се наложи след като бе направен изключително популярен сериал, създаден по романа. Но защо през 2017 г. сериал, вдъхновен от книга, публикувана през 1985г. става толкова масово разпространен? Влиянието на сериала е огромно, заради темите, които повдига: достъп до образование на момичетата, който в световен план не е равнопоставен с този на момчетата; свят, в който жената е сведена единствено до детеродните си функции, тези на любовница и домакиня. Интересно, но именно такива “лишени от други качества” персонажи наблюдаваме ежедневно в медиите. Фактът, че много жени се припознаха в такава гротескна дистопия, пренесоха посланията й в реалния свят и я превърнаха във “визия” на собствения им протест говори много само по себе си.


Програмата на “Моето място в киното”, която е насочена към ученици е избрала филми, които по елегантен начин защитават равенството на жените в обществото. “Другата страна на всичко”, “Клео от 5 до 7” и “Жалейка” са по-деликатни във визуално отношение, но киноезика носи все така мощни послания. И трите филма са заснети от жени, което само по себе си е показателно за младите момичета. Три различни жени режисьори, с различни интереси, с различен глас. Жената режисьор не е една, с еднакво мислене, с един тип поведение. Тя е многообразна, многопластова, с различен характер, външност и особености. Филмите на жените режисьори не попадат в една категория, те са обединени от това, че една маргинализирана група е получила право на глас, но тези гласове се различават значително. И трите филма поставят в центъра си образи на силни жени, които разбират света около себе си по-свой начин. В документалния си филм Мила иска да разбере майка си Сърбиянка и нейната политическа борба,а от друга страна иска да “запечата” във филма си историята на разделението на нейната държава през нейните собствени очи и да помогне и на други да надникнат в нея. Клео е млада, красива дама, завладяна от собствените си страхове, оглеждаща се в себе си, отделяща се от шума на хората, за да успее да преодолее онези тихи гласове, които не й дават мира. Лора олицетворява младежкия бунт, протест срещу традиции и порядки, които не отразяват нейната действителност.


Младите момичета имат нужда да се срещнат с Мила, Сърбиянка, Клео, Лора, Аньес и Елица. Да се запознаят с млади момичета и жени, такива каквито са в реалния живот, които не търсят вниманието на мъжете, за да бъдат себе си, които се вълнуват от музика, политика, история. Младите момичета трябва да получат шанса да се видят и в друга роля, освен в тази на майка и съпруга. Те трябва да видят възможностите за избор, защото за съжаление все още има такива, които не вярват, че имат такъв.

Искаш ли да получваваш вдъхновение директно в твоята поща?